В публичното пространство се появи странно усещане за нещо ново: най-младото поколение – родените след края на прехода – не идва с обичайната примиреност . Не идва и с наивен оптимизъм. Идва с по-рядко качество: отказ да приема историческата инерция като природна даденост. Това отваря големия въпрос: какво точно наследяват тези млади хора и дали то им позволява да направят онова, което всички преди тях не успяха?